Атанас Узунов: Като футболен рефер беше най-страшно, в полит...
Разговарят Кирил Донев, Станимир Кронев
- Вече си на 70 години, а през множеството от тях си в сложната роля на човек, към който постоянно има някакви искания. Първо като футболен рефер, след това като началник на Съдийската комисия, по-късно шеф в Локомотив и през днешния ден ръководител на Общинския съвет?
- Такава ми е орисията. Трудно одобрявам годишнината, само че не се окайвам. Обичам да се майтапя - това постоянно ми е пособие да преодолявам компликациите. Смятам се за балансиран човек и имам вяра, че съм се справял. Да, коствало ми е нерви, само че съм успявал да преодолявам всичко и да управлявам с достолепие това, което са ми поверявали.
- На преломния 10 ноември 1989 година си бил на 34 години, с ясно построена кариера. Доколко претърпяното преди измененията ти оказа помощ по-късно да се адаптираш?
- Мисля, че ми оказа помощ. Бях учтив да съм порядъчен и образцов. Играх футбол в Марица, след това в Стамболийски. След тежка травма се наложи да се откажа от дейната игра, само че Торос Папазян, началник на зоналния съвет по футбол, ми подаде ръка и ме насочи към съдийството. Завърших курса даже без жена ми да знае - не искаше да се занимавам повече с футбол. После приключих Националната спортна академия и започнах работа с вратари в " Марица ". Гордея се, че съм оказал помощ при започване на кариерата на хора като Армен Амбарцумян и Николай Киров. Като треньор на набор 78 постигнахме републикански трофеи, от този тим излязоха Марчо Давчев, Борис Христов, Цветан Кръстев, Андриян Тодоров, съвсем всички стигнаха до „ А “ група.
- Къде ти беше най-трудно - във футбола или в политиката?
- Най-трудно беше в съдийството. Като ръководител на Съдийската комисия претърпях тежки времена - имаше бити и отвличани рефери. Налагаше се непрестанно да вървя в София и да вземам решение сходни случаи.
Това ми утежни здравето - кръвно, холтери, изтощение
След три години се отхвърлих, макар че желаех да оказвам помощ на сътрудниците.
В " Локомотив ", където прекарах 19 години, също имаше сложни моменти - с почитатели, управления, съдии. След убийството на Георги Илиев трябваше с Христо Бонев да търсим притежатели. Някои се задържаха по година-две, само че значимото беше клубът да съществува. Гордея се, че бях част от шампионския екип. Често ми се постановяваше самичък да преценям кой е прав - Футболният съюз, клубът или Общината. Спомням си мача, в който елиминирахме ЦСКА за Купата - пуснахме нашите наемници Сакалиев и Иванов да играят, макар джентълменската спогодба да не вземат участие. Победихме 1:0, последва тъжба, само че опазих интереса на клуба и комисията удостовери резултата. Навсякъде се пробвах да съблюдавам правила.
- Как одобри предлагането да оглавиш Общинския съвет в Пловдив?
- Честно казано, бях доста сюрпризиран. Като най-възрастен общински консултант открих първото съвещание и тогава пристигна предлагането. Колебаех се дали да дам самоотвод, само че знаех, че няма да се одобри добре. От партията ми не разрешиха да депозирам оставка и по този начин сякаш краткотрайното стана непрекъснато. До през днешния ден си правя работата.
- Какво е отношението ти към потреблението на WAR системата във футбола?
- Не го одобрявам. Това е тичане от отговорност. Футболът е основан за два тима по 11 души и арбитър. Грешат и футболисти, и съдии - по този начин е човешко. За WAR също виждаме, че стават неточности даже с камерите. Прекъсваш играта 5-6 минути - тимът губи темп. За мен това убива страстта.
- Да те върна на един от най-паметните ти мачове - полуфинала за Купата сред Барселона и Байерн, когато твоят кумец Христо Стоичков играеше за каталунците. Имаше ли терзание, че ще те подозират в користолюбие?
- Да, беше особена обстановка. Ицо към този момент беше в Парма, само че всички знаеха, че сме близки. Дълго време не ми даваха мачове на Барселона точно поради това. Тъкмо бях избран за финалите на Европейското състезание в Англия и чаках сериозен дуел.
Нарядите ги получавахме на летището, без да знаем къде ще свирим
Когато разбрах, че летим за Барселона, въобще не оповестих на никого. Малко преди мача Ицо ми се обади от Торино: „ Бъди сигурен, че ще дойда “. Наистина дойде. Стадионът беше претъпкан, атмосферата - невероятна. След мача делегатът остана удовлетворен, само че Ицо наруши правилото - влезе в съдийската стая, поздрави ме и ни предложения на вечеря. Беше прочувствено прекарване.
- Как се трансформираха връзките сред клубовете и съдиите в Европа през годините?
- Много. По мое време домакините ни посрещаха от летището, грижеха се за нас, даже знаеха какъв брой деца имаме. Позволяваха се другарски връзки. Но след един случай в Украйна, при който арбитър беше махленски, че е получил дарове, УЕФА забрани контактите с домакините. Оттогава федерациите поемат всичко. Аз самият съм бил посрещан от президенти като Масимо Морати в " Интер " - впечатляващо отношение. Но времената към този момент са други.
- А у нас по какъв начин беше?
- Несравнимо по-тежко. По това време нямаше мач без напрежение. Сега съдиите нямат стрес. Тогава стигахме до закани, заградени къщи, деца, които полицията кара на учебно заведение. Трябваше да си душевен извънредно резистентен, с цел да издържиш.
- Днес имаш ли отношение към футболното съдийство по някакъв метод?
- Да, давам отговор за Югоизточна България като координатор. Въпреки рецензиите към пловдивската гилдия, считам, че сме най-елитните съдии в България. Имаме двама отлични интернационалните - Георги Кабаков и Георги Гинчев. Горд съм, че съм насочил Кабаков още като младеж. Виждам в този момент ново потомство млади и перспективни рефери и имам вяра, че традицията ще се резервира.
- Колегите ти постоянно споделят, че по твое време футболните рефери сте били като семейство?
- Наистина беше по този начин. След като прекъснах съдийството, желаех да направя колегията по-единна. Всички рефери носеха идентична екипировка, идваха облечени еднообразно, с костюми с логото на федерацията. След всеки сезон проведох галасреща на морето - със фамилиите, с шампионати, с яхти, с забавление. Всички се познавахме и се уважавахме. Сега обаче структурата е раздробена, има по 8-9 души на мач и половината не се познават. Това ми липсва.
- Защо си потегли от " Локомотив "?
- Просто не успяхме да намерим общ език по футболни въпроси със настоящия президент Христо Крушарски. Предпочетох да си потегли самичък, вместо да се конфронтирам. Иначе от предходните ръководители, с Коко Динев да вземем за пример, сме другари и до през днешния ден - аз го доведох в Локомотив. Беше мъчно да се откъсне от родния си град, само че той одобри, тъй като беше огромен другар на Георги Илиев. Когато станахме първенци, беше част от екипа на Жоро. С Галя Топалова също не съм имал спорове - имаше свои визии, не беше доста във вътрешността в материята, само че работехме правилно.
- Колко пъти си се чувствал предаден на „ Лаута “?
- Няколко. Един от случаите беше с треньора Бруно Акрапович. След като получи късмет и цялостно доверие от клуба, одобри поканата на ЦСКА в най-неподходящия миг. За мен това беше засегнатост към хората, които го поддържаха. Казвал съм го и преди -
трябваше да целува ръцете на вратаря Илко Пиргов за избавените дузпи в Търново.
Ако бяхме отпаднали тогава, Акрапович нямаше да остане треньор. След оня мач обаче Локомотив потегли нагоре и стигна до Купата на България.
- Защо твоят бенефис се игра на „ Лаута “?
- Идеята беше моя, а основател - Ицо Стоичков. Искахме бенефис сред двата пловдивски гранда. Понеже враждата сред почитателите постоянно е била мощна, взехме решение да теглим чоп къде да се играе. Падна се „ Лаута “. Беше необикновено - към 30 хиляди души. Ицо игра едно полувреме с " Локото " и едно с " Ботев ". След края на кариерата ми, за жалост, изчезна записът на бенефиса, само че имам вяра, че някъде още го има.
- После имаше паметна сесия в Общинския съвет, когато влезе облечен като смърф. Как се роди концепцията?
- След спечелването на Купата и огромната еуфория взех решение да изненадам сътрудниците. Помолих другари да ми донесат костюма на смърф. Сутринта на сесията се преоблякох в една от стаите и изчаках съвещанието да стартира. Влязох в десетата минута - всички онемяха. Иван Петков ми беше подхвърлял цяла седмица за „ жълтата “ купа. Аз пък му подарих купа във формата на салатиера, с усмивка. Показахме истинската купа и я оставихме във витрината на " Локомотив ".
- Като загатна Христо Стоичков - разкажи историята с неговото запознанство с Мариана.
- Бяхме студенти. Ицо беше футболист на ЦСКА и получи апартамент в „ Младост “. Даде ни ключа - с Петър Зехтински, Неделчо Матушев и Гошо Караколев живеехме там, безусловно на земята. Един ден пристигна майка му Пепа, с цел да купи печка „ Раховец “. Тогава в магазина „ Деница “ в „ Младост “ работеше Мариана. Пепа я видя и сподели: „ Виж какво хубаво момиче “. Малко по-късно Ицо се върна от лагер с ЦСКА и когато отидохме отново до магазина, той я видя - и по този начин стартира всичко. По-късно сватбата им беше в „ Тримонциум “ - грандиозно събитие. Военният министър Добри Джуров персонално пристигна, държа тирада, а военачалник Стоилов ги венча. Мечтата на Ицо беше точно това - да се ожени в Пловдив.
- Да преминем към сегашното. Колко те натоварва ролята на ръководител на Общинския съвет?
- В началото да, стресира ме. Но имах подготовка - преди този момент бях три мандата общински консултант. Сега е по-сложно, тъй като към този момент има 10 политически сили, с които би трябвало да работя. Трябва да си балансиран и толерантен, да подбираш думите, да не провокираш никого, само че и да не допускаш да се нарушават разпоредбите. С всеки се старая да съм правилен и другарски надъхан, без значение от партийните разлики.
- И последно - ще го бъде ли Пловдив и във футбола, и като град?
- Ще го бъде, несъмнено, въпреки че не е елементарно. Някои процеси стартират, други се стопират и след това би трябвало да се наваксва. Градът пораства, придвижването става тежко, само че хората търсят прехранване. Виждам коли от Бургас, Ямбол, Хасково -всички идват тук. Не ги обвинявам. Но считам, че би трябвало да се откри баланс - тези хора да се записват в Пловдив, да заплащат налозите си тук. Това е моето мнение, не го натрапвам, само че имам вяра, че по този начин градът ще продължи да се развива.
- Вече си на 70 години, а през множеството от тях си в сложната роля на човек, към който постоянно има някакви искания. Първо като футболен рефер, след това като началник на Съдийската комисия, по-късно шеф в Локомотив и през днешния ден ръководител на Общинския съвет?
- Такава ми е орисията. Трудно одобрявам годишнината, само че не се окайвам. Обичам да се майтапя - това постоянно ми е пособие да преодолявам компликациите. Смятам се за балансиран човек и имам вяра, че съм се справял. Да, коствало ми е нерви, само че съм успявал да преодолявам всичко и да управлявам с достолепие това, което са ми поверявали.
- На преломния 10 ноември 1989 година си бил на 34 години, с ясно построена кариера. Доколко претърпяното преди измененията ти оказа помощ по-късно да се адаптираш?
- Мисля, че ми оказа помощ. Бях учтив да съм порядъчен и образцов. Играх футбол в Марица, след това в Стамболийски. След тежка травма се наложи да се откажа от дейната игра, само че Торос Папазян, началник на зоналния съвет по футбол, ми подаде ръка и ме насочи към съдийството. Завърших курса даже без жена ми да знае - не искаше да се занимавам повече с футбол. После приключих Националната спортна академия и започнах работа с вратари в " Марица ". Гордея се, че съм оказал помощ при започване на кариерата на хора като Армен Амбарцумян и Николай Киров. Като треньор на набор 78 постигнахме републикански трофеи, от този тим излязоха Марчо Давчев, Борис Христов, Цветан Кръстев, Андриян Тодоров, съвсем всички стигнаха до „ А “ група.
- Къде ти беше най-трудно - във футбола или в политиката?
- Най-трудно беше в съдийството. Като ръководител на Съдийската комисия претърпях тежки времена - имаше бити и отвличани рефери. Налагаше се непрестанно да вървя в София и да вземам решение сходни случаи.
Това ми утежни здравето - кръвно, холтери, изтощение
След три години се отхвърлих, макар че желаех да оказвам помощ на сътрудниците.
В " Локомотив ", където прекарах 19 години, също имаше сложни моменти - с почитатели, управления, съдии. След убийството на Георги Илиев трябваше с Христо Бонев да търсим притежатели. Някои се задържаха по година-две, само че значимото беше клубът да съществува. Гордея се, че бях част от шампионския екип. Често ми се постановяваше самичък да преценям кой е прав - Футболният съюз, клубът или Общината. Спомням си мача, в който елиминирахме ЦСКА за Купата - пуснахме нашите наемници Сакалиев и Иванов да играят, макар джентълменската спогодба да не вземат участие. Победихме 1:0, последва тъжба, само че опазих интереса на клуба и комисията удостовери резултата. Навсякъде се пробвах да съблюдавам правила.
- Как одобри предлагането да оглавиш Общинския съвет в Пловдив?
- Честно казано, бях доста сюрпризиран. Като най-възрастен общински консултант открих първото съвещание и тогава пристигна предлагането. Колебаех се дали да дам самоотвод, само че знаех, че няма да се одобри добре. От партията ми не разрешиха да депозирам оставка и по този начин сякаш краткотрайното стана непрекъснато. До през днешния ден си правя работата.
- Какво е отношението ти към потреблението на WAR системата във футбола?
- Не го одобрявам. Това е тичане от отговорност. Футболът е основан за два тима по 11 души и арбитър. Грешат и футболисти, и съдии - по този начин е човешко. За WAR също виждаме, че стават неточности даже с камерите. Прекъсваш играта 5-6 минути - тимът губи темп. За мен това убива страстта.
- Да те върна на един от най-паметните ти мачове - полуфинала за Купата сред Барселона и Байерн, когато твоят кумец Христо Стоичков играеше за каталунците. Имаше ли терзание, че ще те подозират в користолюбие?
- Да, беше особена обстановка. Ицо към този момент беше в Парма, само че всички знаеха, че сме близки. Дълго време не ми даваха мачове на Барселона точно поради това. Тъкмо бях избран за финалите на Европейското състезание в Англия и чаках сериозен дуел.
Нарядите ги получавахме на летището, без да знаем къде ще свирим
Когато разбрах, че летим за Барселона, въобще не оповестих на никого. Малко преди мача Ицо ми се обади от Торино: „ Бъди сигурен, че ще дойда “. Наистина дойде. Стадионът беше претъпкан, атмосферата - невероятна. След мача делегатът остана удовлетворен, само че Ицо наруши правилото - влезе в съдийската стая, поздрави ме и ни предложения на вечеря. Беше прочувствено прекарване.
- Как се трансформираха връзките сред клубовете и съдиите в Европа през годините?
- Много. По мое време домакините ни посрещаха от летището, грижеха се за нас, даже знаеха какъв брой деца имаме. Позволяваха се другарски връзки. Но след един случай в Украйна, при който арбитър беше махленски, че е получил дарове, УЕФА забрани контактите с домакините. Оттогава федерациите поемат всичко. Аз самият съм бил посрещан от президенти като Масимо Морати в " Интер " - впечатляващо отношение. Но времената към този момент са други.
- А у нас по какъв начин беше?
- Несравнимо по-тежко. По това време нямаше мач без напрежение. Сега съдиите нямат стрес. Тогава стигахме до закани, заградени къщи, деца, които полицията кара на учебно заведение. Трябваше да си душевен извънредно резистентен, с цел да издържиш.
- Днес имаш ли отношение към футболното съдийство по някакъв метод?
- Да, давам отговор за Югоизточна България като координатор. Въпреки рецензиите към пловдивската гилдия, считам, че сме най-елитните съдии в България. Имаме двама отлични интернационалните - Георги Кабаков и Георги Гинчев. Горд съм, че съм насочил Кабаков още като младеж. Виждам в този момент ново потомство млади и перспективни рефери и имам вяра, че традицията ще се резервира.
- Колегите ти постоянно споделят, че по твое време футболните рефери сте били като семейство?
- Наистина беше по този начин. След като прекъснах съдийството, желаех да направя колегията по-единна. Всички рефери носеха идентична екипировка, идваха облечени еднообразно, с костюми с логото на федерацията. След всеки сезон проведох галасреща на морето - със фамилиите, с шампионати, с яхти, с забавление. Всички се познавахме и се уважавахме. Сега обаче структурата е раздробена, има по 8-9 души на мач и половината не се познават. Това ми липсва.
- Защо си потегли от " Локомотив "?
- Просто не успяхме да намерим общ език по футболни въпроси със настоящия президент Христо Крушарски. Предпочетох да си потегли самичък, вместо да се конфронтирам. Иначе от предходните ръководители, с Коко Динев да вземем за пример, сме другари и до през днешния ден - аз го доведох в Локомотив. Беше мъчно да се откъсне от родния си град, само че той одобри, тъй като беше огромен другар на Георги Илиев. Когато станахме първенци, беше част от екипа на Жоро. С Галя Топалова също не съм имал спорове - имаше свои визии, не беше доста във вътрешността в материята, само че работехме правилно.
- Колко пъти си се чувствал предаден на „ Лаута “?
- Няколко. Един от случаите беше с треньора Бруно Акрапович. След като получи късмет и цялостно доверие от клуба, одобри поканата на ЦСКА в най-неподходящия миг. За мен това беше засегнатост към хората, които го поддържаха. Казвал съм го и преди -
трябваше да целува ръцете на вратаря Илко Пиргов за избавените дузпи в Търново.
Ако бяхме отпаднали тогава, Акрапович нямаше да остане треньор. След оня мач обаче Локомотив потегли нагоре и стигна до Купата на България.
- Защо твоят бенефис се игра на „ Лаута “?
- Идеята беше моя, а основател - Ицо Стоичков. Искахме бенефис сред двата пловдивски гранда. Понеже враждата сред почитателите постоянно е била мощна, взехме решение да теглим чоп къде да се играе. Падна се „ Лаута “. Беше необикновено - към 30 хиляди души. Ицо игра едно полувреме с " Локото " и едно с " Ботев ". След края на кариерата ми, за жалост, изчезна записът на бенефиса, само че имам вяра, че някъде още го има.
- После имаше паметна сесия в Общинския съвет, когато влезе облечен като смърф. Как се роди концепцията?
- След спечелването на Купата и огромната еуфория взех решение да изненадам сътрудниците. Помолих другари да ми донесат костюма на смърф. Сутринта на сесията се преоблякох в една от стаите и изчаках съвещанието да стартира. Влязох в десетата минута - всички онемяха. Иван Петков ми беше подхвърлял цяла седмица за „ жълтата “ купа. Аз пък му подарих купа във формата на салатиера, с усмивка. Показахме истинската купа и я оставихме във витрината на " Локомотив ".
- Като загатна Христо Стоичков - разкажи историята с неговото запознанство с Мариана.
- Бяхме студенти. Ицо беше футболист на ЦСКА и получи апартамент в „ Младост “. Даде ни ключа - с Петър Зехтински, Неделчо Матушев и Гошо Караколев живеехме там, безусловно на земята. Един ден пристигна майка му Пепа, с цел да купи печка „ Раховец “. Тогава в магазина „ Деница “ в „ Младост “ работеше Мариана. Пепа я видя и сподели: „ Виж какво хубаво момиче “. Малко по-късно Ицо се върна от лагер с ЦСКА и когато отидохме отново до магазина, той я видя - и по този начин стартира всичко. По-късно сватбата им беше в „ Тримонциум “ - грандиозно събитие. Военният министър Добри Джуров персонално пристигна, държа тирада, а военачалник Стоилов ги венча. Мечтата на Ицо беше точно това - да се ожени в Пловдив.
- Да преминем към сегашното. Колко те натоварва ролята на ръководител на Общинския съвет?
- В началото да, стресира ме. Но имах подготовка - преди този момент бях три мандата общински консултант. Сега е по-сложно, тъй като към този момент има 10 политически сили, с които би трябвало да работя. Трябва да си балансиран и толерантен, да подбираш думите, да не провокираш никого, само че и да не допускаш да се нарушават разпоредбите. С всеки се старая да съм правилен и другарски надъхан, без значение от партийните разлики.
- И последно - ще го бъде ли Пловдив и във футбола, и като град?
- Ще го бъде, несъмнено, въпреки че не е елементарно. Някои процеси стартират, други се стопират и след това би трябвало да се наваксва. Градът пораства, придвижването става тежко, само че хората търсят прехранване. Виждам коли от Бургас, Ямбол, Хасково -всички идват тук. Не ги обвинявам. Но считам, че би трябвало да се откри баланс - тези хора да се записват в Пловдив, да заплащат налозите си тук. Това е моето мнение, не го натрапвам, само че имам вяра, че по този начин градът ще продължи да се развива.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ